Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Yvo Bojkov
Автор: yvobojkov Категория: Политика
Прочетен: 536349 Постинги: 33 Коментари: 311
Постинги в блога от Януари, 2009 г.
Протеста на 14 януари 2009

Обзорно описание на случилото се на 14 януари 2009 надали може да се направи в рамките на една страница. Най-добрия начин да разберете какво се случи на площада е просто да наберете в www.youtube.com въпросната дата и да видите кадрите снимани на живо. Една картина казва повече от хиляда думи. Вярно е. Ще използвам моите хиляда за да се опитам да обясня какво означават събитията от последните седмици. Формалната причина за началото на протестите, на които продължаваме да бъдем свидетели и днес, беше жестокото убийство на младеж в студентски град. Формална, защото напрежението, което се натрупва в едно общество, винаги се нуждае от катализатор. От капка, благодарение на която чашата да прелее. А когато чашата прелее, тя прелива от всички страни неконтролируемо. С това убийство една част от българското общество се събуди и поиска да каже ПИСНА МИ! Тази част бяха студентите и младежите. На 14 януари те съставляваха 80% от събралите се и показаха, че точно те са будното гражданско общество, от което България имаше толкова голяма нужда. Хубавата новина е, че най-накрая разбрахме, че то се е зародило. Лошата – че управляващите социалисти не са готови да го приемат и че за последните 60 години, не са сменили нито с йота техниките си за сплашване и потъпкване на смелите хора, готови да застанат зад критиките и вижданията си. Това, което още не знаят, е че в условия на демокрация, била тя несъвършена, гражданското общество, било то и зараждащо се, не може да бъде унищожено или сплашено нито с подставени провокатори, нито с отцепване на площад но не и на сградата на парламента, която е в периметъра на заплахата от бомба.
В този протест имаше и още един уникален елемент - той се самоорганизира почти изцяло във виртуалното пространство, отново главно от млади фейсбук потребители и блогъри. Фейсбук групите за събитието начисляваха три хиляди души заявили намерение за участие, а известни български сайтове за запознанства приканваха към същото. Когато, случайно или не, едната от групите във фейсбук се оказа блокирана, на момента се създаде друга, която буквално за два дни набра отново две хиляди души. Цитирам тези подробности, за да покажа с каква бързина и в какъв мащаб хората успяват да се организират в ерата на високите технологии.

Следващият логичен въпрос, които си задаваме, е кои точно са тези будни граждани и какво искат. Тази част на някои може да им се струва най-сложната; аз мисля, че тя е най-простата. Протестиращите са всякакви и исканията им са многобройни. Но ги обединява възмущението от лошото управление, несправедливостта и неспазването на законите от страна на властта, както и общото желания за промяна на сегашното състояние към по-добро. Като казвам „всякакви”, имам предвид партийните им окраски. Не казвам политически, тъй като искането за подмяна на една правителство е политически акт и от тази гледна точка хората, които са се събрали на площада, имат ясно изразена политическа позиция: „Вие сте позор! Оставка и затвор!” По-ясно и просто не мисля, че може да се каже. Да, но нали досега говорих за гражданско общество а сега намесвам и политиката, че чак и партиите. Как така? Отговорът е прост и е заложен в схемата на функциониране на едно демократично общество.


Гражданското общество формулира проблеми и се бори за спазването на правилата, но политическите партии са главните актьори, когато става дума за политически искания и действия. Ако силен граждански импулс си поставя политически цели, каквито са тези, поставени на сегашните протести, то тогава възможните развръзки са две:
1) търси се подкрепата на партии които имат същите политически цели и ценности и могат да бъдат алтернатива на сегашната ситуация
2) гражданският импулс създава политическа партия, която да се бори за реализация на политическите цели.
В нашия случай новото, крехко, хетерогенно и неопитно гражданско общество няма предпоставка да създаде силна партия, която да постигне поставените цели. То е обидено на партиите, и с право, но отвъд тази обида и липса на доверие едно нещо е ясно: политическа партия или съюз на партии ще е онова, което има шанс да промени нещата.

Затова смятам, че за да успее да постигне поставената цел, протестът трябва да бъде официално подкрепен от партиите на демократичната реформаторска опозиция, които да застанат твърдо зад него и исканията му, без обаче партийни фигури да взимат думата от трибуната. Единствено по този начин будните и мислещи хора ще могат да направят своя политически избор, а политиците, без да се натрапват или яхват чуждо усилие, ще защитят позицията им и ще покажат посоката, в която ще работят ако са избрани.

Ще завърша с един прост пример, който да оправдае употребата на термина „неопитен”, който използвах, за да назова обществото, събудило се на 14 януари. В желанието си за промяна някои от организаторите споменаваха искането за преминаване към мажоритарна система. Ето до какво води една мажоритарна система в държава, която има парламент от четири депутата, избрани мажоритарно от 4 различни района: При положение, че една партия има мнозинство от 30-35% във всичките четири района, а останалите партии успяват навсякъде да съберат само по 15-20%, то тогава ще имаме парламент, в които всички депутати ще са от една партия, а 65-70% от гласувалите няма да имат представителство. Примерът е прост и ясен. Държавите, в които такава система се използва, имат вековна демократична история и политическо поле, на което се борят две големи партии, които се дебнат взаимно и знаят, че всяка грешка ще им коства загуба.
Най-важното според мен, за да може в бъдещият парламент да влизат личности, а не партийно подредени некадърници или послушни личности, е да се въведе преференциално гласуване без долен праг. По този начин, когато гласувам за листа на партия и слагам Х до името на политика, който харесвам, подреждам сам листата и позволявам на въпросния качествен политик да отиде на първо място и пръв да влезе в парламента, ако партията му събере над 4% от гласовете.

С нетърпение очаквам развитието на протестите и призовавам всички читатели на Колега виртуално, устно или писмено да споделят мнението си, било то позитивно или негативно.


Иво Божков, за списание Колега

Една дума за правителството: провал
Категория: Политика
Прочетен: 10272 Коментари: 17 Гласове: 0
Последна промяна: 28.01.2009 02:07
Търсене

За този блог
Автор: yvobojkov
Категория: Политика
Прочетен: 536349
Постинги: 33
Коментари: 311
Гласове: 460
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Януари, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031