Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Blogyt na Yvo Bojkov
Автор: yvobojkov Категория: Политика
Прочетен: 348529 Постинги: 33 Коментари: 311
Постинги в блога от Юли, 2010 г.
Иво Божков: "Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема"

Иво Божков е политическият глас на срещите с организаторите на антиправителствените протести от януари 2009 година, а също така и участник в последното издание на "Големият избор"

 
Как се стигна до антиправителствения протест на 14 януари миналата година пред Парламента?
Катализатор на протеста беше смъртта на студента по фармаця Стоян Балтов, убит пред дискотека Амнезия в Студентски град на 5 декември 2008г. На 12 декември негови колеги и стотици други студенти почетоха паметта му с мирно шествие, на което студентските организации издигнаха искания многобройните проблеми в Студенски град да започнат да се решават.  Тъй като институциите си прехвъляха топката на отговорността, на 19 декември се състоя ново протестно шествие, този път от Студентски град до Парламента, на което отново беше заявено искането за справедливост, ред и демутризация. Предвидливо обаче, депутатите бяха излязли в коледна ваканция час преди шествието да стигне до тях. Точно това цинично поведение на бягане от отгворността да се вземе решение там, където има проблем, даде според мен огромната сила на последвалият протест, който се насрочи за 14 януари 2009г. Постепенно към студентите с различни искания се присъединиха природозащитници, майки, блогъри, земеделци – все групи с нарушени права. Организацията се състоя изцяло в интернет пространството чрез банери в младежки форуми и социални мрежи. Напрежението и гневът в края на мандата на тройната коалиция очевидно бяха обзели младите хора в България. На 14 януари по мое наблюдение 80% от площада беше изпълнен с хора под 30 години.
 
 
Кога Вие лично се включихте в организацията на протеста?
Социалната мрежа facebook, която тогава набираше популярност, послужи за организацията на протеста. Беше създадена група и събитие. Днес почти всеки, който чете вестник Седем и разполага с компютър, независимо от възрастта си, има регистрация в този сайт, който със своите 400 милиона активни потребители надмина населението на САЩ и представлява най-голямата свободна общност след ЕС. Моето включване в организацията на протеста стана във връзка с обстоятелството, че пръв забелязах изчезването на групата, в която се водеха дискусиите за предстящото събитие. Веднага реагирах и създадох нова група, в която за един-два дена отново  се регистрираха над хиляда души. По късно разбрахме, че първата група е изчезнала, тъй като когато администраторите на сайта получат над 10 оплаквания за дадена група, тя се замразява, за да се провери дали не са прекрачени цивилизационните норми на толерантност и ненасилие. Очевидно някой организирано се беше опитал да попречи на събитието.
 
Какво всъщност се случни на пл. Народно събрание на 14 януари 2009 година?
В деня на протеста площадът беше препълнен, и то най-вече с млади хора, на които им беше писнало от начина, по който се случват или по-точно не се случват нещата в България. С радост срещнах много мои приятели и с още по-голяма радост започнахме да си разказваме за събитията от 1997г. Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема. Бяхме забравили обаче, че управляващите имат трудовия стаж от половин век комунистически практики и действия за смазване на човека сам или в общност. Беше предвиден друг сценарии. Металните ограждения около Парламента бяха предварително разкачени. Поставянето на болтове между металните съоражения би трябвало да е част от протокола, който се следва при ограждане на правителствена сграда от полицията. Проверка за това кой не я е изпълнил, без да иска или нарочно, до сега не е направена.
Освен оградите силно впечатление ми направи и една групичка от 20-30 младежи с качулки, които бяха на най-преден план и около които се бяха струпали медиите. Отидох между тях и се оказа, че почти всички са така наречените скинари. Концентрацията им на това място също не беше случайна. Напрежението постепенно нарастна и те започнаха да придърпват и хвърлят върху полицията откачените ограждения. Стъпих върху една от оградите и се опитах да ги спра но откровенно ми беше казано, че ще бъда набит и оградата пак ще полети към полицията. Колкото и да не бях съгласен с този развой на нещата, не мога да не си призная, че вътрешно бях много доволен. Някой казват, че комунист пуска властта само с кръв. Това никога няма да мога да приема, дори когато нещата са нетърпими. Цивилизованият за мен начин тогава е шумният шамар. Той много повече боли, защото не наранява, а само показва пренебрежително отношение. Такъв шумен шамар тройната коалиция получи няколко месеца по-късно на изборите.
 
Какъв беше отговорът на силите на реда? По какъв начин те разпръснаха протеста? Имате ли информация за извършен произвол в полицейските управления?
Незнайно от къде и от кого подаден сигнал за бомба на площада даде на кмета на общината законовото оправдание да прекрати протеста. Тогава полицията обърна лозунга на протеста „да изметем боклука“ като помете с невероятна жестокост гражданите от площада. Отговорът на полицията и насилието, с което разпръснаха протеста, бяха крещящо диспропорционални. Мои приятели бяха арестувани, бити и с пукнати ребра. На два пъти с дърпане за косата се опитаха и мен да арестуват, но няколко ръце от компактната тълпа ми позволиха да остана част от нея и да се разделя само с няколко косъма. Изтласкаха хорато до Орлов мост и продължиха да преследват агресивните младежи из Борисовата градина, като по пътя отново пострадаха и много мирни граждани.

След подобна престъпна бтруталност от страна на управляващите, защо според Вас протеста не успя?
В този момент аз бях убеден, че това правителство ще падне до дни. Това обаче не се случи поради няколко фундаментални грешки от страна на организаторите. Те отказаха да назоват протеста политически, както и отказаха да го обвържат с партиите от опозицията въпреки присъствието на депутати от ДСБ и СДС на площада. Още на следващият ден се присъединих към събранията на организаторите като гражданин, но също така и като представител на ДСБ Оборище. Те бяха убедени, че организираните след 14 януари протести трябва да се наричат граждански и надпартиини за да могат да идват гражданите, които по дефиниция на организаторите не обичат партиите. Резултата беше, че на първият протест след 14 януари дойдоха много малко хора, повечето от които симпатизанти на синята идея. Организаторите продължиха да защитават позицията си, като по този начин отблъснаха единствения реален лост, благодарение на който правителството можеше да си подаде оставката – под натиск на политическа партия или съюз от политически партии със силна и непримирима обществена подкрепа. Не го приеха, защото ги беше страх от яхване или поглъщане на протеста и не посмяха до края да признаят, че половината от тях са от партия Зелените. На изборите през юни ¾ от тях бяха в листите на партия Зелените и с резултата разбраха, че не са съумели по никакъв начин да получат обществена подкрепа за хубавите им иначе каузи.
 
След провала на протеста миналата година, Вие лично продължихте ли да се занимавате с обществена дейност? Продължавам да се занимавам с обществена дейност и след протеста. Освен социалната сфера, в която работя, в момента съм един от тринайсетте финалиста в предаването Големият избор по БНТ(интервюто е направено непосредствено преди финала на "Големият избор" - б.м.). Там искам максимално добре да защитя тезата си, че редица наболели обществни проблеми, най-вече етническите, могат да бъдат разрешавани без използване на агресивен национализъм, а именно чрез връщане на републиканските принципи на Република България в изказа на политиците. Тези принципи са изказани простичко още от Васил Левски: всички български граждани трябва да са равни, независимо от етническия им произход. Така например, когато се атакуват новините на турски език по националната телевизия, това да става на базата на прекрачване на републиканските ценности, а не на базата на това кое малцинство харесваме повече. Разликата е доста тънка, но цивилизоваността при воденето на дебат, която произтича от това, е голяма.
 

Какво смятате, че трябва да бъде направено от политическата класа, за да не се стига отново до ситуацията от 14 януари?
Политиците, които са избрани от хората, имат една главна задача: да поемат тежката отговорност да вземат решения. Няма нищо по-просто и същевременно по-трудно от това. Време е хората да базират пристрастията си спрямо политиците най-вече на това качество. Всеки може да разтяга локуми и да навежда симпатично глава пред камерата, но ако умее единствено това, рано или късно ще се озове пред ситуация като тази на 14 януари 2009г..

/Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ./

Категория: Политика
Прочетен: 10944 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.07.2010 15:10

Следствие на коментарите от последната ми публикация осъзнах, че определен брой хора, явно не искат да има сигурност и предпочитат да се стига до нови убийства на техни братя българи. За всички останали, които искат сигурност и да не оплакват убийството или издевателството над близък човек, отново ще обясня какъв е най-сигурният начин това да се постигне:

Какви са нагласите:

Много хора споделят мнението, че заради „толерантност“ българите са потърпевши на циганската престъпност и безчинства и че ако човек не е краен, няма как да оцелее.  Много хора чувстват, че циганите никой не ги гони и само ги защитават. Позицията им е крайна, но дали е основателна?

Какви са фактите:

Да, няма осъзаемо присъствие на полицията в циганските квартали и гета; Да, има необразованост, мизерия и висока престъпност ; Да, на тези места държавата се е оттеглила и няма усещане за сигурност ; Да, нормалните хора са прави да са яростни, въпреки че не мога да споделя, по никакъв начин, използваните от тях подбуди към убийства и смърт.

Какво може да се направи?

На първи етап вариантите за въвеждане на справедливост и ред в проблемните места са:

- тълпи хора с железни прътове и ножове – саморазправа –> нови и нови убийства

или

-  създаване на частни охрани , самоорганизиране в защитни отряди– саморазправа –> скъпо, защото плащаме двойно за сигурност, един път на държавата чрез данъци и един път на частната защита

или

- полицейско присъствие и редовно патрулиране, чрез натиск на обществото над МВР, на което всички плащаме данъци, за да ни пази от престъпници, а то не го прави достатъчно.

Моята позиция е:

Първо , трябва осезаемо присъствие на полиция в циганските квартали и в районите с повишена престъпност. Така както МВР имаше волята и успя да спре отвличанията, така трябва да се случи и на тези места. По този начин държавата всява респект, там където има беззаконие.

Трябва също така,  да се окаже силен натиск държавата, стриктно да образова до максимална възраст всички български деца, както и да се въведе предмет гражданско образование - още от първи клас. По този начин държавата работи дългосрочно за изкореняването на първоначалната причина за престъпността.

Също така, трябва да има полицаи от цигански произход  в патрулиращите полицейски екипи в проблемните квартали.  По този начин държавата показва, че реда, който е  желан от всички нормални български граждани, трябва да се спазва от всички.

 

Без да съм изчерпателен, ще напомня и защо държавата и управляващите партии не правят нищо по въпроса: по простата причина, че на избори при сегашните условия гетата са най-сигурните „спечелени“ гласове – разбира се срещу съответната сума. Ще напомня същто така, че партиите, чиято електорална подкрепа се храни от омраза, нямат интерес насилието и престъпността да спре, защото тогава повечето от тях губят смисъла си. Затова освен “циганите на сапун” или “да смажем циганската престъпност”, не чувате от тях действащи предложения за решаванато на проблема,  а чувате само констатации, възмужение, омраза и дотам.

 

 Знам, че хората, които искрено искат да живеят в спокойствие, нямат желание за изява чрез побоища и ценят живота на техните близки и съграждани, така както собственият си, осъзнават и разбират, че начина и подхода, за които аз говоря е най-възможен.

Натиска не трябва да идва от потърпевшата тълпа към престъпниците, а от полицията към престъпниците. Когато полицията не си върши работата, аз казвам, че гражданите трябва да насочат усилията си към МВР за законовото въвеждане на ред, а не към саморазправа и етническа война, защото когато насилието се изразява от тълпата, то не може да бъде контролирано и се стига почти винаги до нови трагични събития.

Категория: Политика
Прочетен: 32171 Коментари: 56 Гласове: 11
Днес пред Паламента има "Протест срещу жестокото убийство на Боби Райнов" Искам да изразя искрените си съболезнования на семейството на Боби. Напълно заставам зад искането виновите за драмата да бъдат наказани с пълната сила на закона. Организираният протест обаче няма да получи подкрепата ми.

НЯМА да отида на протеста утре пред парламента защото:

Недопустимо е да се протестира заради жестоката смърт на човек и в същото време да се пропагандира смърт за циганите.

Недопустимо е да се използва комшийска случка на организиран бой, следствие оправяне на сметки, за да се настройва един етнос срещу друг.

Ако протестът е за правосъдие, наказание и присъди, тогава организаторите да го заявят открито и да се разграничат публично от всеки, който в групите от фейсбук или другаде пропагандира насилие, етническа омраза и смърт.



В същото време подкрепям това полицията да не подминава никого – независимо дали той е депутат, съдия, циганин, хомосексуалист или първенец на випуска. Всички трябва да са абсолютно равни пред закона и ГЛАВЕН АКЦЕНТ на протеста трябва да е точно този аспект на нещата, а не етническата принадлежност на престъпника или това от кое село/град идва.
Заглавията на форумите и фейсбук групите, организиращи недеволството покрай убийството, насочват гнева към етническата принадлежност на убиеца, а не към това да се порицават забавените или грешни действия на полицията, довели до драма.
Има огромна разлика в начина, по който могат да се представят и формулират нещата.  Едната възможна формулировка води до социално и етническо напрежение, а другата до граждански натиск за повече ред и справедливост.

Доста хора изливат върху циганите усещането си за несправедливлост, което е доста осезаемо в българското общество. Но ако си говорим откровено, циганите са последните, които са ни се качили на главата. Колко хора бяха бутнати и/или убити от коли на депутати, колко милиарди бяха окрадени от едни или други престъпни политици, колко пари се плащат за местни данъци и такси, а като завали дъжд, си обливам обувките с вода и кал от плаващите плочки на тротоара... а колко хора бяха ограбени от пирамидите преди време?
Категория: Политика
Прочетен: 68657 Коментари: 129 Гласове: 14
Последна промяна: 08.07.2010 20:50
Търсене

За този блог
Автор: yvobojkov
Категория: Политика
Прочетен: 348529
Постинги: 33
Коментари: 311
Гласове: 459
Архив
Календар
«  Юли, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031