Една от причините поради която и до ден днешен е трудно да има гражданско общество в България. На 14 януари 2009 методите не са до там драстични и се отървахме само с един труп и много пребити хора, но ефекта е същия: унищожаване и сплашване на активното и критично опозиционно мислене в гражданите.

На 1 срещу 2 февруари 1945 г. комунистическата власт след режисиран в Москва процес на т.нар. “Народен съд” избива близо 150 души – хора от цвета на българската нация:


Още на 20 декември 1944 г. в София се откриват заседанията на Първи и Втори върховен състав на “Народния съд”. Преди това подсъдимите са отведени в Москва, където месеци наред са инквизирани. Целият процес се диктува от Москва, лично от Г. Димитров. Погазени са всички принципи на правосъдието.

На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над

тримата регенти,

8 царски съветници,

22-ма министри от правителствата след 1941,

67 депутати от 24-тото НС,

47 генерали и висши офицери.


Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.



До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!

Първата отменена присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 г. Присъдата над регентите е отменена през 1996г. Днес на мястото на престъплението има паметник.