Тези дни много спорих и си губих времето спорейки с еко-екстремисти и търговци на страхове. Природата над всичко и България над всичко са еднакво бомбастични лозунги тип въздух под налягане, които много се харесват, но се несъстоятелни ако ги следваме.
Хората трябва да знаят че както във всичко останало, няма черно бяла позиция за шистовия газ. Пълна забрана или безусловно разрешаване на добив са меко казано малоумни позиции. Разумната позиция за мен и за много разумни но не екстремистки настроени хора е тази да се ПРОУЧИ, тоест да се разбере дали да или не имаме газ, след което да решаваме дали да го вадим или не.
Да се разрешат проучвания с цел установяване на наличните количества, без да се разрешава добивът му, който трябва да бъде разрешен на втори етап след многогодишни изчерпателни проучвания и обсъждания (а защо не и всяка област да решава сама за себе си). Ето това е правилната позиция в полза на България и на благосъстоянието на българите. Да знаем със сигурност, че разполагаме със запаси за 30 или 50 години енергийна самостоятелност, дори без да ги експлоатираме следващите 10 години, ще намали цената която плащаме за газ и съответно печалбата на ГАЗПРОМ с милиарди и би било самоунищожително от тяхна страна да не подпомагат неслучването на този план. Айде да не се лъжем между интелигентни хора с що годе присъствие на поне малко разум.
"ГДБОП-ът: Единственият начин за да се оправят нещата е ако се върнат нещата преди 89 година. Това е единственото решение на проблема, друго решаване на проблема няма, колкото и добре да са службите, колкото и добре да работят.
Само тогава имаше ред и дисциплина по отношение на престъпността, защото тогава всички нарко-зависими, всички криминално проявени лица бяха известни, когато се случваше нещо и когато ставаше някво престъпление в рамките на един два дена всичко се знаеше.
Репортека: Ама тогава държавата произвеждаше наркотици и ги продаваше, това беше политика на държавата.
ГДБОП-ът: Не, тогава държавата прозвеждаше каптагон - каптагона тогава не беше въведен в забранителния режим, да, така че държавата не е произвеждала наркотици - наркотици стават след това."
Та с две думи този човек казва: Единственият начин, за да се оправят нещата е ако държавата си върне пълния контрол над производството на съставките на наркотици, както беше при това хубаво време - комунизмЪ, тогава конкуренция в престъпността нямаше. Тоест когато държавата държи каналите на висшата престъпност, смазва дребната престъпност.
Мнозинството кадри на ГЕРБ са като този чоек - откровени комунисти, милеещи за престъпна държава и го реализират успешно както виждаме.
Последен пример на това на къде се тласка държавате е "самоубилия" се по ярък комунистически принцип "без съд и присъда" главен обвиняем извършител на убийството на момиченцето от Перник.
Колко повече очевадни аргументи чакат свестните хора там, за да признаят, че другите са взели връх? Последният влак към остатък достойнство тръгна тези дни и който не го хване сега, ще е твърде късно после и той завинаги ще остане на гара ПОЗОР, чийто букви изписа с пържоли Бойко преди два дни.
Ето как трябва да се трансформират кретенските паметници от миналото: със самоирония, иновативност и капка налудничевост. Защото само оригинална форма на размисъл около символите може да е полезен на сегашните и бъдещи поколения, а не страхопочитание или смитане на историята под килима.
Браво на творците!
снимка: Нина Денева
Аз виждам поне три нива на интерпретация и размисъл:
- Иронизиране на съветските бойци, които в България не са се сражавали втората световна.
- Иронизиране на тези, които искат да заместят съветски символи с американски симовли.
- Десакрализиране на един символ на мракобесен режим.
- Победата на усмивката и хумора над вдигнатия заплашващ калашник.
и още ред други...
Просто е бисер!
снимка: Нина Денева
снимка: Нина Денева
Всъщност какво иска да постигне Синята коалиция на местните избори в София тази есен? Да получи едно малко и свито блокиращо присъствие – тип ДПС, или да извоюва кметска победа, подплатена с присъствие от поне една трета в общинския съвет ? В първия случай градът ще продължи да бъде наричан Мордор – бавноразвиващ се и грозен. Във втория случай имаме кмет, който с помощта на силен екип прави града модерен, красив и удобен, като започва с ритник и разтурване на хранилките, на които са се закачили общинските кърлежи. Името на този кмет е Прошко Прошков.
Ще ви кажа какво искам аз да се случва в София и защо заставам зад човек, който има един нов вид отношение, и прави политики от ново поколение.
Аз искам да има конкурси за архитектурно оформление на обществено значимите обекти – новите спирки на метрото, формата на анти-паркинг колчетата, дизайна и ергономичността на пейките по парковете и всички други визуални обекти и формати на пространства, които внушават красота и създават уникалния дух на един град. Искам централната баня да функционира като минерална баня, защото е престъпление да не се възползваме от топлите лечебни води – дар, за който всеки европейски град би си продал душата. Не мога да подмина и подкрепата си за сините общинари Вили Лилков и Мартин Заимов за това, че повдигнаха темата за опазването и използването на минералните води. Искам София да диша повече и да има повече пешеходни и уютни за хората улици. Нашия син зам. кмет Христо Ангеличин знае най-добре колко позитивна енергия се генерира в града от подобно усилие. Искам пролетно, лятно и есенно време да мога безопасно да карам колело из града, като знам, че има охраняеми паркинги, където мога да си го оставя. Искам да виждам и извън центъра на града поддържани и красиви нови зелени площи, както и дървета на всяка улица. Това не са колосални, сложни и скъпи неща, но коренно променят качеството на живот в един град. И трябва да бъдат извършени от хора с модерно мислене, непоклатима решителност и никаква прошка спрямо сегашните динозаври на мисълта в общината – тип главния архитект на града.
Това, което искам аз, го иска и Прошко Прошков. Но една птичка пролет не прави. Хубавото е, че той не е сам. Новият заряд, с който нещата не просто се случват, а изригват, в момента витае около кмета на Лозенец. Хората могат да го усетят като четат тези редове или като отидат на една от шатрите из София, на която е самият той. Медиите могат да продават успешно имидж, но нищо не може да замести искреността на личния контакт.
Казано с прости думи, политиците се определят първо според целите и след това според личноста си. До 12 юни имате възможността да се запознаете с тази на Прошко Прошков и на хората около него.
А на 12 юни нищо няма да ви струва да се разходите до училището или мястото, където по принцип гласувате на редовните избори и да пуснете гласа си за кмет на София Прошко Прошков и президент Светослав Малинов.
.jpg)
Вестник "Седем" - 25.05.2011
Защо Прошков е способен да спечели кметското място в София?
Този път с ръка на сърцето можем да заявим, че ДСБ има легитимен кандидат, който не само става, но има реалната възможност и смелост да спечели кметската надпревара. Скептиците веднага ще се позоват на актуалните обществени проучвания, но истината е, че политическите процеси се случват въпреки тях. Така, както никой не очакваше голямата победа на царя, нито пък летящото влизане на Атака в парламента, още по-малко почти пълно мнозинство на ГЕРБ и отпадане на НДСВ. Синята коалиция има осезаемата възможност да стигне не само до балотаж, но и да спечели битката за София. Битката за София е може би най-важната за цяла България, защото тя ще даде пулса и картината на следващите парламентарни избори.
Защо съществува този реален шанс? Първо, защото смяната на поколенията в дясно, за която много хора бленуват, е олицетворена в тях – двата кандидата на ДСБ за президент и кмет на София: Светослав Малинов и Прошко Прошков. Това са политици от ново поколение, необременени нито от комунистиеческото висше образование, нито от негативите от управленията на прехода. Даваме си сметка колко са ценни и колко малко като тях останаха в страната.
В същото време това са политици, доказали се като победители, както във вътрешнопартийни съревнования, така и на реални избори. Малинов спечели гласовете на мнозинстовото членове и симпатизанти на ДСБ в страната и оглави листата за евродепутати на ДСБ, след което бе избран за евродепутат. Прошков след вътрешни избори бе издигнат за кандидат кмет на район Лозенец в София. След ожесточена битка с номер две от листата общинари на ГЕРБ – легендарната Поля Станчева – той спечели кметското място и убедително прилага способностите си на управленец и политик.
Не на последно място, това са хора обединяващи зад себе си гражданите, заради тяхната професионална компетентност и чисто човешка адекватност. Няма да намерите студент на г-н Малинов, който да каже, че той не е истински политически експерт с кристално ясна и предвидима про-европейска визия. Трудно ще намерите и жител на Лозенец, дори и социалист, който да каже, че г-н Прошков е лош кмет, не изслушва всички и не прави всичко за тях. Напротив, хората го уважават точно защото, освен че приема разумните критики, умее и безпристрастно да признава добрите реализации и политики, независимо дали те са на кметове от ГЕРБ или от други сили. Ясната и непоклатима идеологическа принадлежност в дясното, заедно със способността да надхвърля политическото тесногърдие, обединява и привлича мнозинството от българските десни избиратели. Не беше никак лесно, още по-малко предвидимо за Прошков, да спечели срещу ГЕРБ в най-силния им възход срещу много по-популярна от него личност, но той го направи и пак може да го направи, в това съм абсолютно убеден. Увереността и оптимизма ми идват не само от моя прочит на ситуацията, но и от реакцията на хората около мен. Те не просто казват че той става, те са убедени, че той може да бъде следващия кмет на София, а такова вътрешно усещане няма нищо общо с рационалния прочит на социологическите проучвания. Прошков ще бие кандидата на социалистите в София, защото София е синя. А няма по-син от него, пък и със способност да преборва кандидатите на ГЕРБ, защото е компетентен, готин и носи в себе си модерната и реално-постижима градска визия подхождаща на една европейска столица. След изключително безличното и незапомнящо се с нищо сегашно кметуване на бледото отражение на Борисов - г-жа Фандъкова, София има нужда от въздраждане и най-после от решаване на най-наболелите й проблеми. С тази мисия може да се захване и бори само бъдещия син кмет, както и ние, с гласа ни на предварителните отворени избори на Синята коалиция. На тях всеки софийски гражданин може да гласува.
Вярвам, че Светослав Малинов може да отиде на балотаж и ако не спечели, само защото е отказал отровната помощ на ДПС, ще съм щастлив и с чиста съвест.
Ще спра с аргументите този път, за да оставя времето и възможността на Вас читателите да ги разкажате на вашите семейства, роднини, приятели и колеги. Това е начина за нашето успешно представяне и победа на есен. Не е важен броят на телевизионните и медийни изяви на кандидата, важен е броят на хората усетили убеждението и доверието в Прошков и Малинов. Аз, той и всички ние разчитаме един на друг, защото преди всичко демократичната общност в България е една мрежа от приятели.
Ядосах се малко на адаша главен редактор заради последния едиториал. Ще си помислите, че е заради взетата страна в надпреварата миналата неделя в ДСБ, но напротив. Така се прави, всеки принципно има право на избор и да застане открито зад когото прецени, а мнозинството си казва тежката дума. В първичните избори в САЩ е още по-забавно, динамично и драматично. Аз лично съм ужасно радостен от цялата емоция, която усетих покрай изминалите вътрешни избори. Такъв хъс в членовете на ДСБ не бях виждал много отдавна. Това е най-яркото доказателство, че нещо хубаво става в момента, че тази общност е не само жива, но има и живеца за победа. Причината, поради която се ядосах, беше последното изречение за сигурна загуба на кандидата на десницата на изборите в София. Да, вярно е че това показва логичния прочит на данните днес. Да, вярно е, че да си реалист те прави по-адекватен да оценяваш и взимаш разумни решения. Но това не се отнася за човек с амбицияте да се занимава с политика. Политикът не следва реалностите – той ги променя и надскача. Разапалва те с тази светлинка в очите, която е на ръба между хъс и лудост и е способен да ти промени нагласите така, че да повярваш в нещо уж невъзможно. (Ако е много добър и определено не е десен ще те убеди дори и за нуждата от построяването на паркинг в пустиня – тоест прахосване на общи средства.) С една дума печели доверието ти да го последваш. И двамата ни кандидата в неделя бяха точно такива ярки политици, но Прошко Прошков успя да генерира по-голямата подкрепа и за това всички в ДСБ заставаме днес зад него като наш общ кандидат за кмет. Побеждавал е един път ГЕРБ за кметско място в пика на рейтингите им и може пак да ги победи.
Аз ще се боря заедно с него, с Петър Москов и всичките останали наши кандидати за общински съветници само и единствено за балотаж и победа на есен в София. Всъщност като се замисля май изобщо не съм ядосан, а съм дори страшно мотивиран, защото искрено го вярвам. Колкото и да е клиширан този термин – новото поколение в дясно е на ход пълен напред. А Светослав Малинов и Прошко Прошков са едни от най-ярките негови факлоносци – политици с визия и ясен устрем към победи.
Прошко Прошков - кандидат за кмет на София
Светослав Малинов - кандидат за президент
В никакъв случай не заставам зад тях, но действията на ВМРО са абсолютно недопустими!
По този повод споделям, че преди време в предаването Балалайка рок по Дарик радио, същият Ангел Джамбазки - общински съветник от ГЕРБ в София и зам. председател на ВМРО, поздравява своите приятели с песента на група Коловрат - Герой РОА ( http://vbox7.com/play:d679cb79 ). Групата се води стил РАК (рок агайнст комюнизъм) и нео-нацистка, анти-еврейска и тн.
В ръцете на такъв човек, тази комисия по-добре да бъде прекръстена на комисия по побоища и саморазправа.
Кадри от погрома:
и
Песента на Коловрат:
Аз не съм против ядрената енергетика, но ще съм там. Вие?
Аз съм за:
Енергийна ефективност:
когато не ти достига вода, защото маркуча за поливане ти е продупчен, първо запушваш дупките, вместо да копаеш нов кладенец.
Устойчиво развитие:
Що е то устойчивото развитие?
- постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
- опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще.
Разбиване на енергийния монопол:
в момента 100% от външнитените енергийни доставки на България са руски. Просто казано, когато имаш само един магазин в града, той може да диктува цените. Когато имаш два или три магазина, ако един покачи цената отиваш при другите - просто конкуренция. А когато я има - три пъти ще си замисли магазина преди да се опита да те дере.
БелеНЕ! 30 март, 18:30, Ларгото (пред Партийния дом)
От една година насам няколко души - демократи отбелязваме важните дати за българската демокрация и свобода. За целта, изписваме със свещи послания, които ни карат да се замислим и да не забравяме.
Тази година духаше силен вятър и постоянно ни гасеше свещичките, но се получиха няколко хубави снимки. В по-старите публикация в блога можете да видите и снимки от предишните дати.
Иво Божков е политическият глас на срещите с организаторите на антиправителствените протести от януари 2009 година, а също така и участник в последното издание на "Големият избор"
В деня на протеста площадът беше препълнен, и то най-вече с млади хора, на които им беше писнало от начина, по който се случват или по-точно не се случват нещата в България. С радост срещнах много мои приятели и с още по-голяма радост започнахме да си разказваме за събитията от 1997г. Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема. Бяхме забравили обаче, че управляващите имат трудовия стаж от половин век комунистически практики и действия за смазване на човека сам или в общност. Беше предвиден друг сценарии. Металните ограждения около Парламента бяха предварително разкачени. Поставянето на болтове между металните съоражения би трябвало да е част от протокола, който се следва при ограждане на правителствена сграда от полицията. Проверка за това кой не я е изпълнил, без да иска или нарочно, до сега не е направена.
Какъв беше отговорът на силите на реда? По какъв начин те разпръснаха протеста? Имате ли информация за извършен произвол в полицейските управления?
Незнайно от къде и от кого подаден сигнал за бомба на площада даде на кмета на общината законовото оправдание да прекрати протеста. Тогава полицията обърна лозунга на протеста „да изметем боклука“ като помете с невероятна жестокост гражданите от площада. Отговорът на полицията и насилието, с което разпръснаха протеста, бяха крещящо диспропорционални. Мои приятели бяха арестувани, бити и с пукнати ребра. На два пъти с дърпане за косата се опитаха и мен да арестуват, но няколко ръце от компактната тълпа ми позволиха да остана част от нея и да се разделя само с няколко косъма. Изтласкаха хорато до Орлов мост и продължиха да преследват агресивните младежи из Борисовата градина, като по пътя отново пострадаха и много мирни граждани.
След подобна престъпна бтруталност от страна на управляващите, защо според Вас протеста не успя?
В този момент аз бях убеден, че това правителство ще падне до дни. Това обаче не се случи поради няколко фундаментални грешки от страна на организаторите. Те отказаха да назоват протеста политически, както и отказаха да го обвържат с партиите от опозицията въпреки присъствието на депутати от ДСБ и СДС на площада. Още на следващият ден се присъединих към събранията на организаторите като гражданин, но също така и като представител на ДСБ Оборище. Те бяха убедени, че организираните след 14 януари протести трябва да се наричат граждански и надпартиини за да могат да идват гражданите, които по дефиниция на организаторите не обичат партиите. Резултата беше, че на първият протест след 14 януари дойдоха много малко хора, повечето от които симпатизанти на синята идея. Организаторите продължиха да защитават позицията си, като по този начин отблъснаха единствения реален лост, благодарение на който правителството можеше да си подаде оставката – под натиск на политическа партия или съюз от политически партии със силна и непримирима обществена подкрепа. Не го приеха, защото ги беше страх от яхване или поглъщане на протеста и не посмяха до края да признаят, че половината от тях са от партия Зелените. На изборите през юни ¾ от тях бяха в листите на партия Зелените и с резултата разбраха, че не са съумели по никакъв начин да получат обществена подкрепа за хубавите им иначе каузи.
Какво смятате, че трябва да бъде направено от политическата класа, за да не се стига отново до ситуацията от 14 януари?
/Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ./
Следствие на коментарите от последната ми публикация осъзнах, че определен брой хора, явно не искат да има сигурност и предпочитат да се стига до нови убийства на техни братя българи. За всички останали, които искат сигурност и да не оплакват убийството или издевателството над близък човек, отново ще обясня какъв е най-сигурният начин това да се постигне:
Какви са нагласите:
Много хора споделят мнението, че заради „толерантност“ българите са потърпевши на циганската престъпност и безчинства и че ако човек не е краен, няма как да оцелее. Много хора чувстват, че циганите никой не ги гони и само ги защитават. Позицията им е крайна, но дали е основателна?
Какви са фактите:
Да, няма осъзаемо присъствие на полицията в циганските квартали и гета; Да, има необразованост, мизерия и висока престъпност ; Да, на тези места държавата се е оттеглила и няма усещане за сигурност ; Да, нормалните хора са прави да са яростни, въпреки че не мога да споделя, по никакъв начин, използваните от тях подбуди към убийства и смърт.
Какво може да се направи?
На първи етап вариантите за въвеждане на справедливост и ред в проблемните места са:
- тълпи хора с железни прътове и ножове – саморазправа –> нови и нови убийства
или
- създаване на частни охрани , самоорганизиране в защитни отряди– саморазправа –> скъпо, защото плащаме двойно за сигурност, един път на държавата чрез данъци и един път на частната защита
или
- полицейско присъствие и редовно патрулиране, чрез натиск на обществото над МВР, на което всички плащаме данъци, за да ни пази от престъпници, а то не го прави достатъчно.
Моята позиция е:
Първо , трябва осезаемо присъствие на полиция в циганските квартали и в районите с повишена престъпност. Така както МВР имаше волята и успя да спре отвличанията, така трябва да се случи и на тези места. По този начин държавата всява респект, там където има беззаконие.
Трябва също така, да се окаже силен натиск държавата, стриктно да образова до максимална възраст всички български деца, както и да се въведе предмет гражданско образование - още от първи клас. По този начин държавата работи дългосрочно за изкореняването на първоначалната причина за престъпността.
Също така, трябва да има полицаи от цигански произход в патрулиращите полицейски екипи в проблемните квартали. По този начин държавата показва, че реда, който е желан от всички нормални български граждани, трябва да се спазва от всички.
Без да съм изчерпателен, ще напомня и защо държавата и управляващите партии не правят нищо по въпроса: по простата причина, че на избори при сегашните условия гетата са най-сигурните „спечелени“ гласове – разбира се срещу съответната сума. Ще напомня същто така, че партиите, чиято електорална подкрепа се храни от омраза, нямат интерес насилието и престъпността да спре, защото тогава повечето от тях губят смисъла си. Затова освен “циганите на сапун” или “да смажем циганската престъпност”, не чувате от тях действащи предложения за решаванато на проблема, а чувате само констатации, възмужение, омраза и дотам.
Знам, че хората, които искрено искат да живеят в спокойствие, нямат желание за изява чрез побоища и ценят живота на техните близки и съграждани, така както собственият си, осъзнават и разбират, че начина и подхода, за които аз говоря е най-възможен.
Натиска не трябва да идва от потърпевшата тълпа към престъпниците, а от полицията към престъпниците. Когато полицията не си върши работата, аз казвам, че гражданите трябва да насочат усилията си към МВР за законовото въвеждане на ред, а не към саморазправа и етническа война, защото когато насилието се изразява от тълпата, то не може да бъде контролирано и се стига почти винаги до нови трагични събития.
НЯМА да отида на протеста утре пред парламента защото:
Недопустимо е да се протестира заради жестоката смърт на човек и в същото време да се пропагандира смърт за циганите.
Недопустимо е да се използва комшийска случка на организиран бой, следствие оправяне на сметки, за да се настройва един етнос срещу друг.
Ако протестът е за правосъдие, наказание и присъди, тогава организаторите да го заявят открито и да се разграничат публично от всеки, който в групите от фейсбук или другаде пропагандира насилие, етническа омраза и смърт.
В същото време подкрепям това полицията да не подминава никого – независимо дали той е депутат, съдия, циганин, хомосексуалист или първенец на випуска. Всички трябва да са абсолютно равни пред закона и ГЛАВЕН АКЦЕНТ на протеста трябва да е точно този аспект на нещата, а не етническата принадлежност на престъпника или това от кое село/град идва.
Заглавията на форумите и фейсбук групите, организиращи недеволството покрай убийството, насочват гнева към етническата принадлежност на убиеца, а не към това да се порицават забавените или грешни действия на полицията, довели до драма.
Има огромна разлика в начина, по който могат да се представят и формулират нещата. Едната възможна формулировка води до социално и етническо напрежение, а другата до граждански натиск за повече ред и справедливост.
Доста хора изливат върху циганите усещането си за несправедливлост, което е доста осезаемо в българското общество. Но ако си говорим откровено, циганите са последните, които са ни се качили на главата. Колко хора бяха бутнати и/или убити от коли на депутати, колко милиарди бяха окрадени от едни или други престъпни политици, колко пари се плащат за местни данъци и такси, а като завали дъжд, си обливам обувките с вода и кал от плаващите плочки на тротоара... а колко хора бяха ограбени от пирамидите преди време?
Нека всеки, който споделя вижданията ми относно засегнатата от мен тема да изрази подкрепа и да гласува за "ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЗИК" в анкетата от ляво на първата страница на http://izbor.bnt.bg
За какво става дума:
След първоначална селекция и кастинг бях избран за един от 13-те души, които ще се борят да победят във втория сезон на Големият избор по БНТ. Предаване, в което млади хора представят и защитават своя идея благодарение на лидерските си умения. Представителна извадка на българското население от 300 души гласува и след 4 предавания остава само един.
Можете да видите моите видео визитки на сайта на предаването, както и първия кръг, който беше излъчен пряко, четвъртък 13 май.
Ето и моята идея:
Искам да превърна България в истинска гражданска държава в която се спазват републиканските принципи на равнопоставеност и единност на нацията. Виждам като актуален огромен проблем умишленото създаване на етническо напрежение от страна на политици, които използват проблеми на малцинствата. Решаването на етническите проблеми трябва да се случи чрез промяна на политическият език и премахването на агресивния национализъм от него.
Не е правилно излъчването на новини на чужд език от националната телевизия. Тези новини показват, че държавата се задоволява единствено от тази палиативна мярка за приобщаване на българските граждани, които не е успяла да обучи да говорят официалният език – условие те да се развиват пълноценно във всички сфери на обществото.
Искам държавата стриктно да разгърне всички съществуващи мерки, включително наказателни, за да приведе във факт задължителното образование. До като български граждани не могат да говорят и разбират български, равнопоставеност и единство на нацията ще остават само на думи. Безотговорни политици ще увеличават омразата и отчуждаването на цели групи от населението ще продължава.
По случай 9 септември 2009г., заедно с други свободни хора изписахме със свещи: 65г. ЛЪЖИ. Идеята е, че не сме се отказали от битката за истината за събитията преди и след 9.IX.1944г. и до наши дни.
Аз, брадясал след лятната ваканция.
Паметника на руската армия
Два месеца по късно, по случай 9 ноември 1989 и падането на берлинската стена изписахме пред стълбите на СУ Св. Климент Охридски - 20г. СВОБОДА
Аз, вече без брада.
Така отбелязахме и през февруари 2010г. връщането на мандата на правителството на Жан Виденов от лидера на БСП тогава - Георги Първанов.
Изписахме под прозореца на президента: 4.2.97 ГОЦЕ, МОЖЕМ ПАК...
Идеята е да напомним, че връщането на мандат под натиска на улицата може да се случи на всеки лош управник.
Отново позирам пред творбата.
Видео от събитието:
