Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Yvo Bojkov
Автор: yvobojkov Категория: Политика
Прочетен: 536349 Постинги: 33 Коментари: 311
Постинги в блога
2 3  >  >>
В момента наблюдавам как лагерите на твърдите противници на Белене и тези на бойкотиращите се дърлят кой обслужвал руските интереси и БСП с поведението си. Поредната грозна картинка, която няма да излъчи морален победител, а по-скоро ще отблъсне потенциални гласоподаватели.

Истината, че и двата лагера имат абсолютнo верни твърдения.
- Абсолютна истина е, че когато има гласуване и имаш мнение трябва да го изразиш и да убедиш повечето хора да те подкрепят.
- Абсолютна истина е, че въпросът беше малоумен, подвеждащ и подигравателен с избирателите.
- Абсолютна истина е, че никога не можеш да гласуваш точно за това, което ти се струва най-правилно - винаги гласуваш за най-близкото до твоите предпочитания (биило то човек, партия или въпрос от референдум).
- Абсолютна истина е, че позицията въздържал се е една от трите възможни позиции.
- Абсолютна истина е, че позицията въздържал се на очевидна дилема ЗА/ПРОТИВ Белене и предимство на ЗА-то обслужва преднината му.
- Абсолютна истина е, че ако бяха под 20% тогава нямаше да се повдига въпросът повече.
- Абсолютна истина е, че няма начин предварително да се знае с нужната сигурност колко точно хора ще отидат да гласуват.
- Абсолютна истина е, че когато отстъплението не ти гарантира със сигурност победа, то тогава по-достойното поведение е да се бориш докрай, макар и да загубиш.
Но достойнството в политиката със сигурност не е движещата мотивация за битки.

  image
Категория: Политика
Прочетен: 5902 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 01.02.2013 15:57
На референдума наистина всички участници спечелиха и постигнаха главните си цели.

БСП – победи ГЕРБ. Тази символична победа макар и относителна, макар и под очакваното ще бъде знамето на социалистите на цялата кампания за следващите парламентарни избори. Откровените лъжи изречени по време на кампанията няма да им помогнат да спечелят нови избиратели освен ако гафовете на правителството на Борисов не зачестят до степен да скъсят значително паметта на разумните хора.

България на гражданите – затвърди претенцията на изразител на гражданското (неполитично). Поведението бойкот не е политическо поведение и се съобразява с непопулярността, която партиите са придали на думата. Отказът от конкретно позициониране по въпроса показва, че от ДБГ по-скоро следват обществените тенденции отколкото да водят активна политика в една или друга посока. Това поведение крие опасност, защото отдалечава движението от дефиницията на политическа партия като замества думата „популизъм“ с „гражданско“. Това е печелившо за една извънпарламентарна партия, но вътре нещата са различни, освен ако не искат да повтарят Борисов, който заема две противоположни позиции, само и само да го обичат всички. 

ДСБ/Единство – могат да претендират, че са представители на всички гласували с НЕ, колкото и това да не е вярно. Оправданието на Борисов, че малко хора от ГЕРБ са гласували с НЕ, защото това е позиция на ДСБ допълнително затвърдява тази теза. За гласоподавателите на сините обаче, това беше може би най-малката, но все пак поредна загуба. Тази позиция на губещи затвърди с годините чувството за поражение и видимо трансформира част от тези хора в угнетени песимисти и неспособни да намират пресечни точки и общ език с многобройните си съмишленици от тяхната страна на барикадата. Все още се чака излизане от тази спирала, която за сега гарантира едиснтвено едно инфарктно влизане в парламент. Тепърва предстои да видим какъв % от половин милион гласували с НЕ са намерили представителство в сините.

Зелените, спечелиха моралната заслуга за резултата НЕ, тъй като анти-ядрената теза им приляга най-истински. Те за съжаление не могат убедително да претендират за вота, колкото и да са го заслужили, тъй като младите хора, които са техни ексклузивни гласоподаватели, не гласуваха.

...а ГЕРБ спечелиха тенис турнира в Австралия (извинявам се за грешката в заглавието. Вероятно потресен от сцената между министерски съвет и президентството съм направил неволен лапсус).

image

Категория: Политика
Прочетен: 4715 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.01.2013 16:27

Тези дни много спорих и си губих времето спорейки с доста хора с крайни позиции. Природата над всичко и България над всичко са еднакво бомбастични лозунги тип въздух под налягане, които много се харесват, но се несъстоятелни ако ги следваме.

Хората трябва да знаят че както във всичко останало, няма черно бяла позиция за шистовия газ. Пълна забрана или безусловно разрешаване на добив са меко казано малоумни позиции. Разумната позиция за мен и за много разумни но не екстремистки настроени хора е тази да се ПРОУЧИ, тоест да се разбере дали да или не имаме газ, след което да решаваме дали да го вадим или не. 
Да се разрешат проучвания с цел установяване на наличните количества, без да се разрешава добивът му, който трябва да бъде разрешен на втори етап след многогодишни изчерпателни проучвания и обсъждания (а защо не и всяка област да решава сама за себе си). Ето това е правилната позиция в полза на България и на благосъстоянието на българите. Да знаем със сигурност, че разполагаме със запаси за 30 или 50 години енергийна самостоятелност, дори без да ги експлоатираме следващите 10 години, ще намали цената която плащаме за газ и съответно печалбата на ГАЗПРОМ с милиарди и би било самоунищожително от тяхна страна да не подпомагат неслучването на този план. Айде да не се лъжем между интелигентни хора с що годе присъствие на поне малко разум.
Категория: Политика
Прочетен: 7986 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 29.01.2013 17:14
Да си припомним това красиво откровение на висш кадър на държавата на ГЕРБ, тоест директора на ГДБОП (ГД Борба с Организираната Престъпност) и първи заместник главен секретар на МВР - Станимир Флоров.

"ГДБОП-ът: Единственият начин за да се оправят нещата е ако се върнат нещата преди 89 година. Това е единственото решение на проблема, друго решаване на проблема няма, колкото и добре да са службите, колкото и добре да работят.
Само тогава имаше ред и дисциплина по отношение на престъпността, защото тогава всички нарко-зависими, всички криминално проявени лица бяха известни, когато се случваше нещо и когато ставаше някво престъпление в рамките на един два дена всичко се знаеше.
Репортека: Ама тогава държавата произвеждаше наркотици и ги продаваше, това беше политика на държавата.
ГДБОП-ът: Не, тогава държавата прозвеждаше каптагон - каптагона тогава не беше въведен в забранителния режим, да, така че държавата не е произвеждала наркотици - наркотици стават след това."

Та с две думи този човек казва: Единственият начин, за да се оправят нещата е ако държавата си върне пълния контрол над производството на съставките на наркотици, както беше при това хубаво време - комунизмЪ, тогава конкуренция в престъпността нямаше. Тоест когато държавата държи каналите на висшата престъпност, смазва дребната престъпност.
Мнозинството кадри на ГЕРБ са като този чоек - откровени комунисти, милеещи за престъпна държава и го реализират успешно както виждаме.
Последен пример на това на къде се тласка държавате е "самоубилия" се по ярък комунистически принцип "без съд и присъда" главен обвиняем извършител на убийството на момиченцето от Перник.

Колко повече очевадни аргументи чакат свестните хора там, за да признаят, че другите са взели връх? Последният влак към остатък достойнство тръгна тези дни и който не го хване сега, ще е твърде късно после и той завинаги ще остане на гара ПОЗОР, чийто букви изписа с пържоли Бойко преди два дни. 
Категория: Политика
Прочетен: 4946 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 13.01.2012 23:45
Относно клякането на ГЕРБ днес. Това че клекнаха само по себе си е най-лошия знак от страна на правителство в период на криза - показва че си непредвидим и не можеш да отстояваш позициите си, защото всяка мярка която предлагаш би трябвало да е резултат на сериозна работа, диалог, преценка и взето политическо решение.    В същото време браво за успешния протест днес - псевдо-реформата, която предлагаха всъщност беше едно несъобразено с никой безобразие.   Трето, реформата трябва да бъде обсъдена и да се стигне до консенсус не със синдикати а с депутатите от парламента. Функцията на синдикатите е да защитават яростно интересите на членовете им, които много често не съвпадат с интересите на по-широкото общество от трудещи се. Тоест други ден, когато Бойко ще си говори за реформа само със синдикати, цялото трудещо се и пенсионирано общество ще е заложник само на тези представители. В демократичните държави представителите на ЦЯЛОТО трудещо се и пенсионирано общество са ДЕПУТАТИТЕ от различни партии и за толкова важна реформа, която е основоживотополагаща на всеки един българин се обсъжда с тях!!!
Категория: Политика
Прочетен: 5806 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 30.11.2011 20:44
  В крак с времето! Паметник на народното творчество

Ето как трябва да се трансформират кретенските паметници от миналото: със самоирония, иновативност и капка налудничевост. Защото само оригинална форма на размисъл около символите може да е полезен на сегашните и бъдещи поколения, а не страхопочитание или смитане на историята под килима.
Браво на творците!


image
снимка: Нина Денева

Аз виждам поне три нива на интерпретация и размисъл: 
- Иронизиране на съветските бойци, които в България не са се сражавали втората световна. 
- Иронизиране на тези, които искат да заместят съветски символи с американски симовли.
- Десакрализиране на един символ на мракобесен режим.
- Победата на усмивката и хумора над вдигнатия заплашващ калашник. 
и още ред други...
Просто е бисер!

image
снимка: Нина Денева

image
снимка: Нина Денева
Категория: Политика
Прочетен: 15785 Коментари: 6 Гласове: 10
вестник "Седем", 08 юни 2011

 

Всъщност какво иска да постигне Синята коалиция на местните избори в София тази есен? Да получи едно малко и свито блокиращо присъствие – тип ДПС, или да извоюва кметска победа, подплатена с присъствие от поне една трета в общинския съвет ? В първия случай градът ще продължи да бъде наричан Мордор – бавноразвиващ се и грозен. Във втория случай имаме кмет, който с помощта на силен екип прави града модерен, красив и удобен, като започва с ритник и разтурване на хранилките, на които са се закачили общинските кърлежи. Името на този кмет е Прошко Прошков.

 

Ще ви кажа какво искам аз да се случва в София и защо заставам зад човек, който има един нов вид отношение, и прави политики от ново поколение.

Аз искам да има конкурси за архитектурно оформление на обществено значимите обекти –  новите спирки на метрото, формата на анти-паркинг колчетата, дизайна и ергономичността на пейките по парковете и всички други визуални обекти и формати на пространства, които внушават красота и създават уникалния дух на един град. Искам централната баня да функционира като минерална баня, защото е престъпление да не се възползваме от топлите лечебни води – дар, за който всеки европейски град би си продал душата. Не мога да подмина и подкрепата си за сините общинари Вили Лилков и Мартин Заимов за това, че повдигнаха темата за опазването и използването на минералните води.  Искам София да диша повече и да има повече пешеходни и уютни за хората улици. Нашия син зам. кмет Христо Ангеличин знае най-добре колко позитивна енергия се генерира в града от подобно усилие. Искам пролетно, лятно и есенно време да мога безопасно да карам колело из града, като знам, че има охраняеми паркинги, където мога да си го оставя. Искам да виждам и извън центъра на града поддържани и красиви нови зелени площи, както и дървета на всяка улица. Това не са колосални, сложни и скъпи неща, но коренно променят качеството на живот в един град. И трябва да бъдат извършени от хора с модерно мислене, непоклатима решителност и никаква прошка спрямо сегашните динозаври на мисълта в общината – тип главния архитект на града.

 

Това, което искам аз, го иска и Прошко Прошков. Но една птичка пролет не прави. Хубавото е, че той не е сам. Новият заряд, с който нещата не просто се случват, а изригват, в момента витае около кмета на Лозенец. Хората могат да го усетят като четат тези редове или като отидат на една от шатрите из София, на която е самият той. Медиите могат да продават успешно имидж, но нищо не може да замести искреността на личния контакт.

 

Казано с прости думи, политиците се определят първо според целите и след това според личноста си. До 12 юни имате възможността да се запознаете с тази на Прошко Прошков и на хората около него.

А на 12 юни нищо няма да ви струва да се разходите до училището или мястото, където по принцип гласувате на редовните избори и да пуснете гласа си за кмет на София Прошко Прошков и президент Светослав Малинов.

image

Категория: Политика
Прочетен: 4521 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.06.2011 11:55

 Вестник "Седем" - 25.05.2011

 

Защо Прошков е способен да спечели кметското място в София?

 

Този път с ръка на сърцето можем да заявим, че ДСБ има легитимен кандидат, който не само става, но има реалната възможност и смелост да спечели кметската надпревара. Скептиците веднага ще се позоват на актуалните обществени проучвания, но истината е, че политическите процеси се случват въпреки тях. Така, както никой не очакваше голямата победа на царя, нито пък летящото влизане на Атака в парламента, още по-малко почти пълно мнозинство на ГЕРБ и отпадане на НДСВ. Синята коалиция има осезаемата възможност да стигне не само до балотаж, но и да спечели битката за София. Битката за София е може би най-важната за цяла България, защото тя ще даде пулса и картината на следващите парламентарни избори.

Защо съществува този реален шанс? Първо, защото смяната на поколенията в дясно, за която много хора бленуват, е олицетворена в тях – двата кандидата на ДСБ за президент и кмет на София: Светослав Малинов и Прошко Прошков. Това са политици от ново поколение, необременени нито от комунистиеческото висше образование, нито от негативите от управленията на прехода. Даваме си сметка колко са ценни и колко малко като тях останаха в страната.

В същото време това са политици, доказали се като победители, както във вътрешнопартийни съревнования, така и на реални избори. Малинов спечели гласовете на мнозинстовото членове и симпатизанти на ДСБ в страната и оглави листата за евродепутати на ДСБ, след което бе избран за евродепутат. Прошков след вътрешни избори бе издигнат за кандидат кмет на район Лозенец в София. След ожесточена битка с номер две от листата общинари на ГЕРБ – легендарната Поля Станчева – той спечели кметското място и убедително прилага способностите си на управленец и политик.

Не на последно място, това са хора обединяващи зад себе си гражданите, заради тяхната професионална компетентност и чисто човешка адекватност. Няма да намерите студент на г-н Малинов, който да каже, че той не е истински политически експерт с кристално ясна и предвидима про-европейска визия. Трудно ще намерите и жител на Лозенец, дори и социалист, който да каже, че г-н Прошков е лош кмет, не изслушва всички и не прави всичко за тях. Напротив, хората го уважават точно защото, освен че приема разумните критики, умее и безпристрастно да признава добрите реализации и политики, независимо дали те са на кметове от ГЕРБ или от други сили. Ясната и непоклатима идеологическа принадлежност в дясното, заедно със способността да надхвърля политическото тесногърдие, обединява и привлича мнозинството от българските десни избиратели. Не беше никак лесно, още по-малко предвидимо за Прошков, да спечели срещу ГЕРБ в най-силния им възход срещу много по-популярна от него личност, но той го направи и пак може да го направи, в това съм абсолютно убеден. Увереността и оптимизма ми идват не само от моя прочит на ситуацията, но и от реакцията на хората около мен. Те не просто казват че той става, те са убедени, че той може да бъде следващия кмет на София, а такова вътрешно усещане няма нищо общо с рационалния прочит на социологическите проучвания. Прошков ще бие кандидата на социалистите в София, защото София е синя. А няма по-син от него, пък и със способност да преборва кандидатите на ГЕРБ, защото е компетентен, готин и носи в себе си модерната и реално-постижима градска визия подхождаща на една европейска столица. След изключително безличното и незапомнящо се с нищо сегашно кметуване на бледото отражение на Борисов -  г-жа Фандъкова, София има нужда от въздраждане и най-после от решаване на най-наболелите й проблеми. С тази мисия може да се захване и бори само бъдещия син кмет, както и ние, с гласа ни на предварителните отворени избори на Синята коалиция. На тях всеки софийски гражданин може да гласува.

Вярвам, че Светослав Малинов може да отиде на балотаж и ако не спечели, само защото е отказал отровната помощ на ДПС, ще съм щастлив и с чиста съвест.

Ще спра с аргументите този път, за да оставя времето и възможността на Вас читателите да ги разкажате на вашите семейства, роднини, приятели и колеги. Това е начина за нашето успешно представяне и победа на есен. Не е важен броят на телевизионните и медийни изяви на кандидата, важен е броят на хората усетили убеждението и доверието в Прошков и Малинов. Аз, той и всички ние разчитаме един на друг, защото преди всичко демократичната общност в България е една мрежа от приятели.

 

 

Категория: Политика
Прочетен: 11747 Коментари: 9 Гласове: 5
Последна промяна: 26.05.2011 12:13

 Вестник "Седем" - 18.05.2011

Ядосах се малко на адаша главен редактор заради последния едиториал. Ще си помислите, че е заради взетата страна в надпреварата миналата неделя в ДСБ, но напротив. Така се прави, всеки принципно има право на избор и да застане открито зад когото прецени, а мнозинството си казва тежката дума. В първичните избори в САЩ е още по-забавно, динамично и драматично. Аз лично съм ужасно радостен от цялата емоция, която усетих покрай изминалите вътрешни избори. Такъв хъс в членовете на ДСБ не бях виждал много отдавна. Това е най-яркото доказателство, че нещо хубаво става в момента, че тази общност е не само жива, но има и живеца за победа. Причината, поради която се ядосах, беше последното изречение за сигурна загуба на кандидата на десницата на изборите в София. Да, вярно е че това показва логичния прочит на данните днес. Да, вярно е, че да си реалист те прави по-адекватен да оценяваш и взимаш разумни решения. Но това не се отнася за човек с амбицияте да се занимава с политика. Политикът не следва реалностите – той ги променя и надскача. Разапалва те с тази светлинка в очите, която е на ръба между хъс и лудост и е способен да ти промени нагласите така, че да повярваш в нещо уж невъзможно. (Ако е много добър и определено не е десен ще те убеди дори и за нуждата от построяването на паркинг в пустиня – тоест прахосване на общи средства.) С една дума печели доверието ти да го последваш. И двамата ни кандидата в неделя бяха точно такива ярки политици, но Прошко Прошков успя да генерира по-голямата подкрепа и за това всички в ДСБ заставаме днес зад него като наш общ кандидат за кмет. Побеждавал е един път ГЕРБ за кметско място в пика на рейтингите им и може пак да ги победи.

Аз ще се боря заедно с него, с Петър Москов и всичките останали наши кандидати за общински съветници само и единствено за балотаж и победа на есен в София. Всъщност като се замисля май изобщо не съм ядосан, а съм дори страшно мотивиран, защото искрено го вярвам. Колкото и да е клиширан този термин – новото поколение в дясно е на ход пълен напред. А Светослав Малинов и Прошко Прошков са едни от най-ярките негови факлоносци – политици с визия и ясен устрем към победи.

Прошко Прошков - кандидат за кмет на София

image



Светослав Малинов - кандидат за президент

image

Категория: Политика
Прочетен: 9451 Коментари: 4 Гласове: 3
Последна промяна: 20.05.2011 00:06
 

  Днес в Челюсти по Дарик Ангел Джамбазки не само не се извини, но и оправда погрома на ВМРО в неделя над свидетелите на Йехова. 
В никакъв случай не заставам зад тях, но действията на ВМРО са абсолютно недопустими!

По този повод споделям, че преди време в предаването Балалайка рок по Дарик радио, същият Ангел Джамбазки - общински съветник от ГЕРБ в София и зам. председател на ВМРО, поздравява своите приятели с песента на група Коловрат - Герой РОА ( http://vbox7.com/play:d679cb79 ). Групата се води стил РАК (рок агайнст комюнизъм) и нео-нацистка, анти-еврейска и тн.
  Въпросния Ангел е председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност в Столичния общински съвет.
 
Призовавам политическа партия Граждани за Европейско Развитие на България, ГЕРБ София да се разграничи от общинския си съветник, заставащ зад побоища и погороми - Ангел Джамбазки, и да намери друг по-достоен председател на общинската комисия по ред и сигурност.

В ръцете на такъв човек, тази комисия по-добре да бъде прекръстена на комисия по побоища и саморазправа. 


Кадри от погрома: 


и 


Песента  на Коловрат: 
 
Категория: Политика
Прочетен: 10115 Коментари: 3 Гласове: 2
Последна промяна: 20.04.2011 12:18
Днес, сряда от 18,30 синьо-зелен протест пред Мин. съвет срещу проекта АЕЦ Белене!

Аз не съм против ядрената енергетика, но ще съм там. Вие?

Аз съм за:

Енергийна ефективност:
когато не ти достига вода, защото маркуча за поливане ти е продупчен, първо запушваш дупките, вместо да копаеш нов кладенец.

Устойчиво развитие:
практически несъществуваща тема в България. Касае бъдещето, възобновяемите източници на енергия и икономическото развитие.

Що е то устойчивото развитие?
 
  Устойчиво развитие е начин на използване на природните ресурси, който цели да задоволи човешките нужди като същевременно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потребности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото: 
  • постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
  • опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще.

Разбиване на енергийния монопол:
в момента 100% от външнитените енергийни доставки на България са руски. Просто казано, когато имаш само един магазин в града, той може да диктува цените. Когато имаш два или три магазина, ако един покачи цената отиваш при другите - просто конкуренция. А когато я има - три пъти ще си замисли магазина преди да се опита да те дере.



Софийските организации на ДСБ, СДС и ПП Зелените подкрепят гражданския протест „Не на атомната бомба Белене” и приканват своите членове и симпатизанти да се включат в инициативата на 30 март, сряда, от 18,30 между сградите на президентството и Министерски съвет.


image
БелеНЕ! 30 март, 18:30, Ларгото (пред Партийния дом)

 

Категория: Политика
Прочетен: 7142 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 30.03.2011 14:32
Ще има национално помирение, тогава когато левите се извинят, разграничат и осъдят престъпленията, сторени на 9.9. Наглеците, които не само не се извиняват, но дори нагло празнуват този черен ден в нашата история нямат грам от уважението ми. Но всеки социалист, които признае за безчинствата и престъпленията на неговата партия майка, се разграничи от тях и ги осъди, ще има уважението ми като достоен човек.


image


От една година насам няколко души - демократи отбелязваме важните дати за българската демокрация и свобода. За целта, изписваме със свещи послания, които ни карат да се замислим и да не забравяме.
Тази година духаше силен вятър и постоянно ни гасеше свещичките, но се получиха няколко хубави снимки. В по-старите публикация в блога можете да видите и снимки от предишните дати.
Категория: Политика
Прочетен: 26256 Коментари: 23 Гласове: 6
Последна промяна: 10.09.2010 14:25
Иво Божков: "Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема"

Иво Божков е политическият глас на срещите с организаторите на антиправителствените протести от януари 2009 година, а също така и участник в последното издание на "Големият избор"

  Как се стигна до антиправителствения протест на 14 януари миналата година пред Парламента? Катализатор на протеста беше смъртта на студента по фармаця Стоян Балтов, убит пред дискотека Амнезия в Студентски град на 5 декември 2008г. На 12 декември негови колеги и стотици други студенти почетоха паметта му с мирно шествие, на което студентските организации издигнаха искания многобройните проблеми в Студенски град да започнат да се решават.  Тъй като институциите си прехвъляха топката на отговорността, на 19 декември се състоя ново протестно шествие, този път от Студентски град до Парламента, на което отново беше заявено искането за справедливост, ред и демутризация. Предвидливо обаче, депутатите бяха излязли в коледна ваканция час преди шествието да стигне до тях. Точно това цинично поведение на бягане от отгворността да се вземе решение там, където има проблем, даде според мен огромната сила на последвалият протест, който се насрочи за 14 януари 2009г. Постепенно към студентите с различни искания се присъединиха природозащитници, майки, блогъри, земеделци – все групи с нарушени права. Организацията се състоя изцяло в интернет пространството чрез банери в младежки форуми и социални мрежи. Напрежението и гневът в края на мандата на тройната коалиция очевидно бяха обзели младите хора в България. На 14 януари по мое наблюдение 80% от площада беше изпълнен с хора под 30 години.     Кога Вие лично се включихте в организацията на протеста? Социалната мрежа facebook, която тогава набираше популярност, послужи за организацията на протеста. Беше създадена група и събитие. Днес почти всеки, който чете вестник Седем и разполага с компютър, независимо от възрастта си, има регистрация в този сайт, който със своите 400 милиона активни потребители надмина населението на САЩ и представлява най-голямата свободна общност след ЕС. Моето включване в организацията на протеста стана във връзка с обстоятелството, че пръв забелязах изчезването на групата, в която се водеха дискусиите за предстящото събитие. Веднага реагирах и създадох нова група, в която за един-два дена отново  се регистрираха над хиляда души. По късно разбрахме, че първата група е изчезнала, тъй като когато администраторите на сайта получат над 10 оплаквания за дадена група, тя се замразява, за да се провери дали не са прекрачени цивилизационните норми на толерантност и ненасилие. Очевидно някой организирано се беше опитал да попречи на събитието.   Какво всъщност се случни на пл. Народно събрание на 14 януари 2009 година?
В деня на протеста площадът беше препълнен, и то най-вече с млади хора, на които им беше писнало от начина, по който се случват или по-точно не се случват нещата в България. С радост срещнах много мои приятели и с още по-голяма радост започнахме да си разказваме за събитията от 1997г. Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема. Бяхме забравили обаче, че управляващите имат трудовия стаж от половин век комунистически практики и действия за смазване на човека сам или в общност. Беше предвиден друг сценарии. Металните ограждения около Парламента бяха предварително разкачени. Поставянето на болтове между металните съоражения би трябвало да е част от протокола, който се следва при ограждане на правителствена сграда от полицията. Проверка за това кой не я е изпълнил, без да иска или нарочно, до сега не е направена.
Освен оградите силно впечатление ми направи и една групичка от 20-30 младежи с качулки, които бяха на най-преден план и около които се бяха струпали медиите. Отидох между тях и се оказа, че почти всички са така наречените скинари. Концентрацията им на това място също не беше случайна. Напрежението постепенно нарастна и те започнаха да придърпват и хвърлят върху полицията откачените ограждения. Стъпих върху една от оградите и се опитах да ги спра но откровенно ми беше казано, че ще бъда набит и оградата пак ще полети към полицията. Колкото и да не бях съгласен с този развой на нещата, не мога да не си призная, че вътрешно бях много доволен. Някой казват, че комунист пуска властта само с кръв. Това никога няма да мога да приема, дори когато нещата са нетърпими. Цивилизованият за мен начин тогава е шумният шамар. Той много повече боли, защото не наранява, а само показва пренебрежително отношение. Такъв шумен шамар тройната коалиция получи няколко месеца по-късно на изборите.  
Какъв беше отговорът на силите на реда? По какъв начин те разпръснаха протеста? Имате ли информация за извършен произвол в полицейските управления?
Незнайно от къде и от кого подаден сигнал за бомба на площада даде на кмета на общината законовото оправдание да прекрати протеста. Тогава полицията обърна лозунга на протеста „да изметем боклука“ като помете с невероятна жестокост гражданите от площада. Отговорът на полицията и насилието, с което разпръснаха протеста, бяха крещящо диспропорционални. Мои приятели бяха арестувани, бити и с пукнати ребра. На два пъти с дърпане за косата се опитаха и мен да арестуват, но няколко ръце от компактната тълпа ми позволиха да остана част от нея и да се разделя само с няколко косъма. Изтласкаха хорато до Орлов мост и продължиха да преследват агресивните младежи из Борисовата градина, като по пътя отново пострадаха и много мирни граждани.

След подобна престъпна бтруталност от страна на управляващите, защо според Вас протеста не успя?
В този момент аз бях убеден, че това правителство ще падне до дни. Това обаче не се случи поради няколко фундаментални грешки от страна на организаторите. Те отказаха да назоват протеста политически, както и отказаха да го обвържат с партиите от опозицията въпреки присъствието на депутати от ДСБ и СДС на площада. Още на следващият ден се присъединих към събранията на организаторите като гражданин, но също така и като представител на ДСБ Оборище. Те бяха убедени, че организираните след 14 януари протести трябва да се наричат граждански и надпартиини за да могат да идват гражданите, които по дефиниция на организаторите не обичат партиите. Резултата беше, че на първият протест след 14 януари дойдоха много малко хора, повечето от които симпатизанти на синята идея. Организаторите продължиха да защитават позицията си, като по този начин отблъснаха единствения реален лост, благодарение на който правителството можеше да си подаде оставката – под натиск на политическа партия или съюз от политически партии със силна и непримирима обществена подкрепа. Не го приеха, защото ги беше страх от яхване или поглъщане на протеста и не посмяха до края да признаят, че половината от тях са от партия Зелените. На изборите през юни ѕ от тях бяха в листите на партия Зелените и с резултата разбраха, че не са съумели по никакъв начин да получат обществена подкрепа за хубавите им иначе каузи.
  След провала на протеста миналата година, Вие лично продължихте ли да се занимавате с обществена дейност? Продължавам да се занимавам с обществена дейност и след протеста. Освен социалната сфера, в която работя, в момента съм един от тринайсетте финалиста в предаването Големият избор по БНТ(интервюто е направено непосредствено преди финала на "Големият избор" - б.м.). Там искам максимално добре да защитя тезата си, че редица наболели обществни проблеми, най-вече етническите, могат да бъдат разрешавани без използване на агресивен национализъм, а именно чрез връщане на републиканските принципи на Република България в изказа на политиците. Тези принципи са изказани простичко още от Васил Левски: всички български граждани трябва да са равни, независимо от етническия им произход. Така например, когато се атакуват новините на турски език по националната телевизия, това да става на базата на прекрачване на републиканските ценности, а не на базата на това кое малцинство харесваме повече. Разликата е доста тънка, но цивилизоваността при воденето на дебат, която произтича от това, е голяма.  
Какво смятате, че трябва да бъде направено от политическата класа, за да не се стига отново до ситуацията от 14 януари?
Политиците, които са избрани от хората, имат една главна задача: да поемат тежката отговорност да вземат решения. Няма нищо по-просто и същевременно по-трудно от това. Време е хората да базират пристрастията си спрямо политиците най-вече на това качество. Всеки може да разтяга локуми и да навежда симпатично глава пред камерата, но ако умее единствено това, рано или късно ще се озове пред ситуация като тази на 14 януари 2009г..

/Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ./

Категория: Политика
Прочетен: 13257 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.07.2010 15:10

Следствие на коментарите от последната ми публикация осъзнах, че определен брой хора, явно не искат да има сигурност и предпочитат да се стига до нови убийства на техни братя българи. За всички останали, които искат сигурност и да не оплакват убийството или издевателството над близък човек, отново ще обясня какъв е най-сигурният начин това да се постигне:

Какви са нагласите:

Много хора споделят мнението, че заради „толерантност“ българите са потърпевши на циганската престъпност и безчинства и че ако човек не е краен, няма как да оцелее.  Много хора чувстват, че циганите никой не ги гони и само ги защитават. Позицията им е крайна, но дали е основателна?

Какви са фактите:

Да, няма осъзаемо присъствие на полицията в циганските квартали и гета; Да, има необразованост, мизерия и висока престъпност ; Да, на тези места държавата се е оттеглила и няма усещане за сигурност ; Да, нормалните хора са прави да са яростни, въпреки че не мога да споделя, по никакъв начин, използваните от тях подбуди към убийства и смърт.

Какво може да се направи?

На първи етап вариантите за въвеждане на справедливост и ред в проблемните места са:

- тълпи хора с железни прътове и ножове – саморазправа –> нови и нови убийства

или

-  създаване на частни охрани , самоорганизиране в защитни отряди– саморазправа –> скъпо, защото плащаме двойно за сигурност, един път на държавата чрез данъци и един път на частната защита

или

- полицейско присъствие и редовно патрулиране, чрез натиск на обществото над МВР, на което всички плащаме данъци, за да ни пази от престъпници, а то не го прави достатъчно.

Моята позиция е:

Първо , трябва осезаемо присъствие на полиция в циганските квартали и в районите с повишена престъпност. Така както МВР имаше волята и успя да спре отвличанията, така трябва да се случи и на тези места. По този начин държавата всява респект, там където има беззаконие.

Трябва също така,  да се окаже силен натиск държавата, стриктно да образова до максимална възраст всички български деца, както и да се въведе предмет гражданско образование - още от първи клас. По този начин държавата работи дългосрочно за изкореняването на първоначалната причина за престъпността.

Също така, трябва да има полицаи от цигански произход  в патрулиращите полицейски екипи в проблемните квартали.  По този начин държавата показва, че реда, който е  желан от всички нормални български граждани, трябва да се спазва от всички.

 

Без да съм изчерпателен, ще напомня и защо държавата и управляващите партии не правят нищо по въпроса: по простата причина, че на избори при сегашните условия гетата са най-сигурните „спечелени“ гласове – разбира се срещу съответната сума. Ще напомня същто така, че партиите, чиято електорална подкрепа се храни от омраза, нямат интерес насилието и престъпността да спре, защото тогава повечето от тях губят смисъла си. Затова освен “циганите на сапун” или “да смажем циганската престъпност”, не чувате от тях действащи предложения за решаванато на проблема,  а чувате само констатации, възмужение, омраза и дотам.

 

 Знам, че хората, които искрено искат да живеят в спокойствие, нямат желание за изява чрез побоища и ценят живота на техните близки и съграждани, така както собственият си, осъзнават и разбират, че начина и подхода, за които аз говоря е най-възможен.

Натиска не трябва да идва от потърпевшата тълпа към престъпниците, а от полицията към престъпниците. Когато полицията не си върши работата, аз казвам, че гражданите трябва да насочат усилията си към МВР за законовото въвеждане на ред, а не към саморазправа и етническа война, защото когато насилието се изразява от тълпата, то не може да бъде контролирано и се стига почти винаги до нови трагични събития.

Категория: Политика
Прочетен: 48533 Коментари: 56 Гласове: 11
Днес пред Паламента има "Протест срещу жестокото убийство на Боби Райнов" Искам да изразя искрените си съболезнования на семейството на Боби. Напълно заставам зад искането виновите за драмата да бъдат наказани с пълната сила на закона. Организираният протест обаче няма да получи подкрепата ми.

НЯМА да отида на протеста утре пред парламента защото:

Недопустимо е да се протестира заради жестоката смърт на човек и в същото време да се пропагандира смърт за циганите.

Недопустимо е да се използва комшийска случка на организиран бой, следствие оправяне на сметки, за да се настройва един етнос срещу друг.

Ако протестът е за правосъдие, наказание и присъди, тогава организаторите да го заявят открито и да се разграничат публично от всеки, който в групите от фейсбук или другаде пропагандира насилие, етническа омраза и смърт.



В същото време подкрепям това полицията да не подминава никого – независимо дали той е депутат, съдия, циганин, хомосексуалист или първенец на випуска. Всички трябва да са абсолютно равни пред закона и ГЛАВЕН АКЦЕНТ на протеста трябва да е точно този аспект на нещата, а не етническата принадлежност на престъпника или това от кое село/град идва.
Заглавията на форумите и фейсбук групите, организиращи недеволството покрай убийството, насочват гнева към етническата принадлежност на убиеца, а не към това да се порицават забавените или грешни действия на полицията, довели до драма.
Има огромна разлика в начина, по който могат да се представят и формулират нещата.  Едната възможна формулировка води до социално и етническо напрежение, а другата до граждански натиск за повече ред и справедливост.

Доста хора изливат върху циганите усещането си за несправедливлост, което е доста осезаемо в българското общество. Но ако си говорим откровено, циганите са последните, които са ни се качили на главата. Колко хора бяха бутнати и/или убити от коли на депутати, колко милиарди бяха окрадени от едни или други престъпни политици, колко пари се плащат за местни данъци и такси, а като завали дъжд, си обливам обувките с вода и кал от плаващите плочки на тротоара... а колко хора бяха ограбени от пирамидите преди време?
Категория: Политика
Прочетен: 106603 Коментари: 129 Гласове: 14
Последна промяна: 08.07.2010 20:50
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: yvobojkov
Категория: Политика
Прочетен: 536349
Постинги: 33
Коментари: 311
Гласове: 460
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031